ГРОБНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРО̀БНИЦА ж. 1. Зидан гроб под земята или постройка, обикн. художествено оформена, където се погребват мъртъвци.
Въпреки че беше мокър и гладен, Радомир се отби в дома на стария Мостич да предаде повелята на Войдан: людете да приготвят гробницата и параклиса за опелото. М. Смилова, ДСВ, 64. Корубести зидани гробници се туляха в сянката на няколко стари брястове. Ст. Загорчинов, ЛСС, 52. Семейната гробница на хаджи Драган, най-голямата в черковния двор, по-късно щеше да приеме и бабичката. Ем. Станев, ИК III, 106. Тракийска гробница.
2. Диал. Костница (Н. Геров, РБЯ).