ГРО̀БОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Гробен. Настава мъртва или гробова тишина.. Но ето, че излазя и месечината и нейните бледни лъчи освещават кубето на голямата черква. Знан., 1875, бр. 12, 191. Гробов камък.