ГРОБОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОБО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Поет. Гробен. И само тук-там осени вековни, / окастрени без жалост и сърце, / изправени над ямите гробовни, / молитвено издигаха ръце. А. Германов, М, 41. Но не с тоя сън гробовен, тежки, / аз желал бих да заспя в прахът. Ив. Вазов, ИГП (превод), 119. Бурята сърдита / заблъска в прозореца тъмен пак; / светкавица със трясък се преплита, / гробовна тишина — с гробовен мрак. К. Христов, ВС, 78.