ГРОБОКОПАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРОБОКОПА̀Ч м. Книж. 1. Остар. Гробар1; гробокопател. А за да не би да изкопаят гроба [на Атила] за скъпоценностите, затова го заровили нощя, като убили гробокопачите. У, 1871, бр. 23, 364. След като земаха всичко, щото тези злочестници имаха, гробокопачите ги заравяха по такъв начин, щото мъчно можеше да ся изнамери злодеянието им. ИЗ, 1874-1881, 173.
2. Прен. Човек, който подготвя гибелта на някого или на нещо; гробокопател. Като венец на всичко министър-председателят побърза да изпрати през май поздравителна телеграма от името на правителството до Фердинанд — зловещия гробокопач на българския народ. Д. Казасов, ВП, 402.