ГРО̀БЧЕ

ГРО̀БЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от гроб (в 1 знач.); малък гроб (обикн. на дете). Скръбта за Александърча изгуби в душата ѝ прежната острина, но при първото наканване да се върнат в Пловдив, дето щяха да видят гробчето на детето, сълзи бликнаха в очите на Невенка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 149. Жена му направи кръст от две сухи клончета и го забоде над мъничкото гробче. П. Вежинов, ДБ, 132. Около малките гробчета, покрити със зелена трева, растяха все избрани цветя: разкошни гергини, искрящи есенни божури. Ал. Бабек, МЕ, 182.

Списък на думите по буква