ГРО̀ЗАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Грозен (в 1 знач.). Между селото Боюкдере и прилежащето нему село Енимахале ся намираше по онова време една къща от турска архитектура, която извън гледана виждаше ся твърде струпана и грозава. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 84.