ГРОЗАВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀ЗАВО нареч. Остар. и диал. Обикн. в съчет.: Иде ми грозаво. Струва ми се грозно. Мене ми са виждаше, право наистина, но не толкоз прилично това, що говореше той, и стидно и грозаво ми идеше някак да бъда последовател на человек, който с таквизи груби маниери защищаваше правдините на народа си. Лет., 1876, 38.