ГРОЗДОБЕРАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗДОБЕРА̀Ч м. Мъж, който бере грозде по време на гроздобер; гроздоберец. Из пътя сновяха гроздоберачи — те не го и погледнаха: малко ли им беше грижата за тая небивала реколта! Н. Стефанова, ОС, 159. На третия ден пак не се завърна в село.., когато някой ни каза, че бил в лозята при гроздоберачите. Кл. Цачев, СШ, 21. Някои за сянка бяха закрепили на темето своите кръгли щитове, които стояха върху главите им като кошници на гроздоберачи. Ст. Загорчинов, ДП, 108.