ГРОЗДОБЕРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗДОБЀРЕЦ, мн. ‑рци, м. Рядко. Гроздоберач. По песъчливата и рохкава почва между дънерите сновяха с кошници гроздоберците — повечето млади хора. Д. Димов, Т, 3. И ей лозарите отново / връхлетяха я пак. / .. / Примре лозата в люти мъки / и викна с люта реч! — / Но кой ти чува... Гроздоберци / извиха надалеч. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 146-147. Тър, мър, нашите гроздоберци затътрят се на лозето си. Ил. Блъсков, СК, 62.