ГРОЗДОБЕРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗДОБЀРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до гроздобер и до гроздоберач; гроздоберен. От дворовете на къщите долитаха весели гроздоберски песни, придружени от свирене на акордеони. Д. Димов, Т, 17. Това са тежките гроздоберски коли, които скрибуцат по околните баири. К. Константинов, ППГ, 11. Отляво Стара планина дигаше своята стена, а в подножието ѝ светеха гроздоберските огньове. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 34. Не знам кого ти повече привличаш — / не знам, но тук съм аз — и този път / из твоите простори да потичам, / напеви гроздоберски ме зоват. Л. Стефанова, СКО, 37.