ГРОЗДОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀ЗДОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до грозде и до грозд. Тук [в Дъскот] се ражда най-добрата пшеница в Търновския край. А гроздовите зърна са като орехи. А. Каралийчев, НЗ, 218. Когато през есента хаджи Павел го повика да иде в Церово да му вари там ракия от гроздовото джибре, тато сподавя неприятното си чувство към него и става, та отива. Т. Влайков, Пр I, 122. Хората внасяха и наливаха в бъчвите смачканите гроздови зърна. О. Василев, УП, 6. Нова студена вълна залива Франция и цяла Западна Европа.. Щети са причинени на гроздовата реколта. ВН, 1963, бр. 3735, 1. Гроздова чепка.

2. Който е приготвен от грозде. Там преваряваха ракия. В тия казани варяха и пращините за гроздова ракия: лозето на чорбаджията се виждаше отвъд реката под старото градище. Д. Марчевски, ДВ, 102. В къщи приготвяха за нас, малките, гроздов сок и вкусът на виното не беше непознат. Ст. Даскалов, БХ, 16. Гроздов мармелад. Гроздов мед. Гроздова мъст. Гроздово сладко.

3. Като същ. гроздова ж. Разг. Ракия от грозде; гроздовица, гроздовка, грозданка. В механите хлътваше крадешком по някой и се криеше в мрака дълбоко навътре, за да глътне набързо един петдесетдрамник гроздова, преди да се прибере в къщи. Д. Талев, ПК, 131-132. Аго Шабан бърка във вътрешния джоб на ватенката, вади оттам едно преполовено шише с гроздова и ми го подава с тържествуващи очи: — Заповядай! Н. Хайтов, ШГ, 87. Стоил натопи устните си в червения ликьор.. Олимпи гаврътна наведнъж гроздовата. Кл. Цачев, В, 43. // Разг. Количеството ракия, което се побира в една чаша. Изпих само две гроздови в кръчмата.