ГРОЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. 1. Който с външния вид, изглед дразни естетическото чувство, предизвиква отвращение. Потивоп. красив, хубав. Лицето му беше невероятно грозно; разкривено, със силно извадени скули. Г. Райчев, Избр. съч. II, 180. Наблизо около разпрегнатите коля пасяха конете. Това бяха обикновени хергелета, дребни и грозни, с големи търбуси и с рунтава и сплъстена козина. Й. Йовков, Разк. I, 236. Селото Горно Ровинище е малко и грозно полско селце с ниски, олупени къщурки, неприветливи и неваросани, разхвърлени безразборно из разградените и боклучиви дворища. Елин Пелин, Съч. I, 16. Миналата пролет младежта на Русе направи парк.. За няколко месеца изчезнаха оградите с натрошените стъкла.., старите грозни къщурки. С. Северняк, ОНК, 64. Горката Бойрянка / грозно либе либи — / краката му криви / като мотовили. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 234.

2. За звук, глас, плач и под. — който дразни слуха; неприятен. И Еньо зави в нощта като куче и заплака със сух, грозен, безнадежден плач. Елин Пелин, Съч. III, 161. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 127. Залюля се певецът на едно клонче и записка с грозния си глас. — Га-а! Га-а! Га-а! Св. Минков, ПК, 28. И всякой път, когато от стаята излизаха разтревожени и разплакани люде, нямото дете веднага влизаше при баща си и го молеше за милост с тъжния си поглед, а понякога проплакваше с грозни звуци, които се откъртваха от гърдите му. Д. Талев, СК, 39. Яко изтича на улицата, надавайки грозни хрипливи викове. Д. Димов, Т, 251.

3. Прен. За проява, постъпка и под. — който е в рязко противоречие с изискванията на етиката и морала (при изразяване на възмущение, негодувание). — Той [фон Гайер] не е убил никого!.. — Но заповядва и плаща на убийците — отговори Мичкин. — Неговото престъпление е най-грозното... Д. Димов, Т, 591. — Аз зная защо не минаваш вече покрай тях. И постъпката ти е толкова грозна, че се срамувах пред жената заради тебе! П. Славински, МСК, 11. А какво пък, от друга страна, по-грозно и най-срамотно на света да заборави някой своето отечество, своите братя съотечественици. У, 1871, бр. 16, 252. Още малко търпение и ние трябва да извадим наяве грозните им дела [на духовниците], които не малко ще попръскат екзаршеското ви лице и които не правят чест освен на гръцките владици! НБ, 1876, бр. 53, 4.

4. Остар. Книж. Който всява страх, предизвиква ужас; страшен, ужасен, зловещ. Шумата на околните гори изпращаше глух и зловещ шум, който тъмнината правеше още по-грозен. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 150. Затова при тази ненадейна среща и при негова [на Цанко] грозен вид те се спряха изтръпнале от страх. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 244-245. Гласът на Йоана Александра се издигна грозен и гневен. Ст. Загорчинов, ДПНН, 258. — А пък аз, като ти лепна един, ще ти изхвъркнат и двете очи! Колкото и да беше грозна заканата, тонът на Бебо беше доста примирителен, видът му не предвещаваше нищо такова. П. Вежинов, СО, 100. По едно време тъдява дошли римляните.. Те са водили грозни войни, заробвали са по-бедните. А. Каралийчев, С, 285. Тъмна рат / войски настъпваше напреко в Каменград / настървена за кръви, грозна и зловеща. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 192. ^● За вест, слух и под. Ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега. Грозната вест се разнесе из уста в уста по цялото поле. Елин Пелин, Съч. I, 163. Нашите управници бяха вече изтървали Силистра. През април добруджанци научиха грозната новина, но продължиха да се бият със същата устойчивост и ревност. Техният войнишки морал не се беше разколебал. А. Каралийчев, ПГ, 168. На заранта всичкият метох знаеше вече, че тоя непознат Огнянов бил турски шпионин! Една от главните причини, а може би и единствената, задето хаджи Ровоама пръсна такъв грозен слух за Огнянова, беше тая, че той още не я почете с посещението си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 63. // За план, замисъл и под. — който крие в себе си нещо лошо, някаква голяма заплаха за някого или за нещо. И разпален, в него кипваше жаждата за отмъщение.. Тия мисли го правеха мълчалив и скрити в главата се разрастваха на страшни и грозни планове. Елин Пелин, Съч. III, 152. Грозна си мисъл замисля: / как да стори, да направи, / че децата да погуби. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 226.

5. Прен. Много мъчителен, жесток, тежък, трудно поносим. С трепет гледаше той [дя‑

до Колю] и ожидаваше едничката думица, която можеше така лесно .. да отклони грозната съдба, що беше впила вече своите нокти, за да вдигне единствения покрив на неговите чада! М. Георгиев, Избр. разк., 218. Грозният спомен стоеше пред него — в паметта му се движеха образи на измъчени лица... Д. Немиров, Др, 82. Мисълта, че ще да можа да избегна грозната участ на другарите си, са помрачаваше от минута на минута. З. Стоянов, ЗБВ II, 317. Събудих се с душа аз премаляла — / сън грозен мен ми се присъни: / уж ден настанал беше за раздяла. К. Христов, Тр, 12. // За думи, клетви и под. — много обиден, тежък, оскърбителен. Едва да се отърве от одумките на стареца, току бръмнаха в ушите му други — и по-сърдити, и по-грозни, на свака му. П. Тодоров, И I, 118-119. "О, бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане..." / .. / И Лазарю вече докрай се додея / от майчини клетви зловоли, / от майчини думи и тежки, и грозни... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50-51. Има глупави майки, които, като не могат да надвият непокорните си деца с другий начин, земат да ги кълнат и провалят с най-грозни клетви. У, 1870, бр. 2, 17.

6. Прен. Който се проявява в много висока степен (в отрицателен смисъл); извънредно силен, извънредно голям, изключителен. Всички седяхме на местата си като парализирани, не смеехме да помръднем. И вече смятахме, че ракетата е изчерпала всичкото си гориво, когато нещо с грозен трясък се вряза в лекия корпус на нашия самолет, блесна ослепителна мълния... П. Вежинов, СП, 138. В двора се разхождаха неколцина войскари, които дори в тоя грозен пек стояха запасани като за бой. Й. Вълчев, СКН, 71. — Грозен студ! — обърна се той към Венко, който веднага отвърна: — Куче и котка ще спят заедно тая нощ! М. Грубешлиева, ПИУ, 305-306. Тя [Бенковица] не можеше да признае пред детето си и своя грозен страх от болестта на Климе Бенков, мъчителния страх за здравето на децата ѝ, който дълбаеше години наред, ден и нощ сърцето ѝ. Д. Талев, ЖС, 341. Християнските императори често са срещале грозно съпротивление в своите поданици, на които докачале свободата на съвестта. ПСп, 1876, кн. 11-12, 44. Темней небето, буря се подига, / светът трепери ням, / вий бясно вятър грозен. К. Величков, ПССъч. II, 7.

7. Като същ. грозното ср. Изк. Естетическа категория (противоположна на прекрасното и съотносителна с него), която отразява противоречието с изискванията на естетическата норма и се характеризира с външно изявено нарушаване на някои вътрешни мерки на битието.