ГРОЗНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗНЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. няма, несв., непрех. Ставам все по-грозен; погрознявам. Проломът, къде края си, снишава стените си, разширява се, голее, грознее — питомее. Ив. Вазов, Съч. ХV, 158. Ала наместо да захубавее / по̀-много хвана да грознее. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 1, 8. Свекър Дудени говори: / "Снао, Дудено убава, / защо със длака пребиваш / ту бледа, синя, зелена — / дали ти двори теснеят, / .. / или ти либе грознее?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 387.