ГРОЗНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗНЍЦА¹ ж. Грозна жена. — Ако е дума за моето момиче — пръв се окопити Трънко, — такава грозница ламята няма дори да помирише, та камо ли да я яде. Н. Хайтов, Л, 74. — Мълчи, грознице! — каза хубавицата. — Мълчи ти, мазнице! — каза грозницата. Елин Пелин, ЯБ, 130.

ГРОЗНЍЦА² ж. Диал. Болест треска. "Веч късна е есен, коситба се мина, / вей острият вятър есенний, / прибрани са хорски ливади — защо ли / сал наште стоят некосени?" / Пролетеска в Добруджа пуста дойдоха / вси братя по добра печала — / през лятото сам не сколасах на време / от грозница зла, опустяла!" П. П. Славейков, Мис., 1893, кн. 2, 92. Нездрави са само дунавските долини при Видин и Силистра и долините при Марица. Грозницата (треска), която влияе по тези предели, е много жестока и опасна. Ч, 1875, бр. 8, 376. Той имал и кинин, правий лек за треска (грозница). Й. Груев, КН 4 (превод), 21. Ка бео у вазе момък, / мене грозница тресеше. Нар. пес., СбНУ ХI, 14.