ГРО̀ЗНО

ГРО̀ЗНО нареч. 1. Като дразни с външния си вид естетическото чувство и предизвиква отвращение. Противоп. красиво, хубаво. Бяла черква представляваше още страшна гледка: .. опушени късове от камини или усамотени комини, около които зданието се сипнало — и само те останали и стърчат жаловито и грозно като някакви скелети! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 5. Сутринта планината беше цяла в бяло.. Мокрите стволи на буките грозно чернееха върху чистия фон на земята. Х. Русев, ПЗ, 122. Той видя, че се намира в средата на малко вирче. Наоколо му тръстиките стърчаха грозно като ръждясали копия. А. Мандаджиев, ОШ, 89. Разг. В съчет. със стои, седи и понякога с дат. обикн. от крат. лич. местоим. За означаване, че нещо нарушава естетичния външен вид на някого, не подхожда някъде. Противоп. хубаво. Тя е превързала главата си през челото с бяла кърпа.. Що си се вързала тъй? .. Че грозно ти стои! Й. Йовков, Б, 7-8. Стражарят тръгна. Голямата му глава издаваше необикновено дълъг и противен тил и върху нея фуражката стоеше и смешно, и грозно. Ем. Станев, ВТВ, 53. Тази завеса седи грозно тука, смени я.

2. По начин, дразнещ слуха или неприятен за гледане. Тя млящеше грозно с уста и говореше на дъщеря си. Елин Пелин, Съч. III, 23. Филип Тотю беше прочут песнопоец, а и дългият Жельо, макар да въсеше щръкналите вежди и да кривеше грозно своето кокалесто лице, не оставаше надире по дяволитост и закачки. Ст. Дичев, ЗС I, 439-440. — Хай мари, мецо, мецано, руното ти непрано — запя пак циганинът и за да не се посрами пред нас, той започна силно да придръпва синджира и муцуната ѝ [на мечката] захвана грозно да се разтяга. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 132.

3. По начин, несъобразен с добрите обноски, с приличието; непристойно, некрасиво. Вачев: Но аз я обичам! Петър: Е, вие се държите грозно. Вачев: Повярвайте ми, истина е! Н. Русев, П, 63.

4. Остар. Книж. Страшно, зловещо, ужасно. Грозно стене вятърът през пукнатините на черния затвор. Хр. Смирненски, Съч. III, 230. "Не си ми ти син, не си, не тече в жилите ти кръвта на нашия род", заговори той [баща ми], а очите му ме загледаха грозно.. "Отстъпник си ти, не мой син!" Ст. Загорчинов, ДП, 226. Грозно и диво бучаха вълните и препречваха пътя на двамата бежанци. Ив. Вазов, Съч. VIII, 54. А Кирил беше тук, само на няколко крачки от него, гледаше го грозно и усещаше, че кръвта му непоносимо пари. Ст. Марков, ДБ, 239.

5. Жестоко, мъчително, труднопоносимо. Той само дигна ръка, та се прекръсти.., за да покаже нагледно, че не е поганец, или се прекръсти от чудо, че неговите съселяни имат дързостта да го обвиняват, че той напуснал тая вяра, която той, за да уварди, мъчил се е и потил толкова години по-грозно и от всяко добиче! М. Георгиев, Избр. разк., 198. Той си даваше добра сметка, че занапред и Росинка ще бъде на всяка крачка дебната от полицейски куршум, ще бъде може би убита или хваната и грозно изтезавана. Д. Ангелов, ЖС, 116. Тез майки клети, зверски разпрани, / тез деца дребни, грозно изклани, / .. / ще родят, вярвам, нашта свобода. Ив. Вазов, Съч. I, 42.

6. За означаване на много висока степен (в отрицателен смисъл) в проявата на някакво действие или качество, изразено с думата, към която се отнася; много, извънредно много, изключително. Живял в село богаташ-скъперник. Измъчвал той своите ратаи.. Карал им се, грозно ги ругаел. Ран Босилек, СбХ, 53. — Заплашваш а, заплашваш! — грозно се развика кметът. — Искаш Европа да учудиш?! — повтори най-силните си думи той и закрещя до посиняване: — Въ-ъ-ъ-н, вън! Хр. Пелитев, ХО, 89-90. Той беше пъргав и млад, рогата му — яки, и Стария, заклещен в стеблата на бориките, щеше грозно да изпати, ако не беше неговата опитност. Н. Хайтов, ПГ, 48. Една наша дружка решила да измие дъските по наш пример, а майка ѝ грозно ѝ се скарала: "Що си наумила, мари? Да ни изгние къщата ли искаш?" ЖД, 1967, кн. 7, 9. Един [грешник], кой гледаше по-изумен / от всички други, със погледи мъгляви, / в лицето грозно обезобразен, / .. / към мене с тия думи се обърна. К. Величков, Ад (превод), 228.

7. Разг. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва неприятно, неприязнено чувство поради нарушаване на представите му за етика и естетика. Смути се той, та дори и червенинка пропълзя по лицето му, започна дъ върти очи — да крие погледа си от нея. Стана ѝ грозно да го гледа такъв.. Тя не беше го виждала да се колебае, да увърта, да се опитва да я залъгва и мами. Д. Талев, ПК, 345-346. Макар и да бях уверен напълно в непорочността на мисията си, макар и да знаех, че секи един беше в състояние да оцени това, сѐ пак ми стана грозно, като са видях вързан сред града. З. Стоянов, ЗБВ II, 387. б) Означава, че от някого се изпитва чувство на страх. На дяда Гергя му стана грозно, страшно и наместо да влезе в обищината и

да говори на кмета, както беше намислил, върна се назад в село. Й. Йовков, ЖС, 85.

8. С гл. съм в 3 л. ед. ч. а) Означава, че някъде е неприветливо, неестетично. Влажна мъгла падаше над него [полето].. При една воденица двама селяни сечаха голяма върба.. Навсякъде беше грозно, невесело и студено. Полето беше мъртво. Елин Пелин, Съч. V, 37. В ъгъла .. бурен, коприва. Грозно, парясано, лошо. Ив. Вазов, Съч. ХI, 31. б) Означава, че резултатът от някакава постъпка, действие е осъдителен с оглед на нравствените норми. — Не! Аз просто се пошегувах, колеги! Нищо вярно няма в това, че сменят Стоименов със Симеонов — измислих си го в момента. Пошегувах се, но грозно е, грозно и сега съжалявам! — и избяга навън. ВН, 1966, бр. 4654, 6. Не е грешно, но е грозно. П. Р. Славейков, БП I, 302.

Списък на думите по буква