ГРОЗОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗОТА̀ ж. 1. Само ед. Качество на грозен (в 1, 3, 4 и 5 знач.). Петдесетгодишен, останал ерген поради обезобразеното си от изгаряне лице, с пълно съзнание за своята грозота, той отдавна бе се затворил в себе си. Д. Ангелов, ЖС, 52. Биеше недъгавите просеци, които се мъчеха да скрият грозотата на тялото си под дрипите на облеклото си. Елин Пелин, Съч. IV, 74. Варварската ѝ грозота [на крепостта] изпъкваше в потискащ контраст с олтара на един пан, издълбан върху мраморната скала на съседното възвишение, на което се намираха и останки от храма на Аполон. Д. Димов, Т, 505. Сред мрачното величие на своя ужас и грозота войната шествува по всички посоки. Й. Йовков, Разк. III, 119. Грозотата на човешкото страдание, което у децата в Кавала събуждаше морален ужас, тук бе забулена от дивата прелест на острова. Д. Димов, Т, 484. Без чест — и хубостта тъмнее! / Със чест — и грозотата грее! В. Марковски, ЛГ, 75. Аз търсих и не найдох красота. / И дирих, но не найдох грозота. П. К. Яворов, Б, 11. Едно от любопитство, а друго от самолюбие, исках да видя, да не би да съм била грозна и да не би да са криели грозотата ми. Ч, 1875, бр. 1, 47. Нравствена грозота.

2. Обикн. мн. Грозни неща. Ща забележа само вкратце, че в него [землеописния преглед] пръв път се явява изобразена всичката наша земя с нейните гори, равнини и води.., с хубостите ѝ и грозотите ѝ. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 215. Тук [във фейлетоните] ще намерим съхранени за поколенията истинските образи на много политически светила..; техните благовидни изрази и девизи се откриват тук откъм опаката своя страна и дават да се видят всичките грозоти, безчинства и престъпления, които са били покривани под тях. Б. Ангеров, ЛС, 235. Те пишеха нещо по диктовка от Хъша, който едничък сега, сред безчислените грозоти в живота на града, намираше да се опълчи против извършената според него една неправда. А. Страшиморов, Съч. I, 199.