ГРОЗЯ̀

ГРОЗЯ̀1, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Правя някого или нещо да стане, да изглежда грозно; загрозявам. И тия кошари, и тоя манастир стоят като свои в долината и, вместо да я грозят, прибавят прелест на покоя и меланхолията на кратината. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 37. Откъм трема се показа лелята:.. Тъмната ѝ басмена рокля не я грозеше. Ив. Кирилов, Съч. II, 5. — Кажете му — заповяда подофицерът — да си премести нанякъде багажа.. Не може да стърчи всред двора и да грози обстановката... П. Вежинов, ЗЧР, 58-59. Обърна се Марко младоженя, / па е видял Илия козарче, / на козарче по-тио говори: / — Назад, назад, дрипав овчарино, / не грози ми китени сватове! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 138. Че белилото пусто, проклето / за малко време хубост показва — / страшно оправя и грози лицето. У, 1871, бр. 24, 373. грозя се страд. и възвр. Дворът се грози от бурена. △ Не се грози с това червило.

ГРОЗЯ̀

ГРОЗЯ̀2, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Книж. Представлявам заплаха за някого или нещо; заплашвам. Той вървеше унесен, с чувство, че го грози някаква опасност. Но каква и откъде, Стайно не можеше да разбере. В. Геновска, СГ, 364. Катастрофа ни грози.. Всеки изгубен ден, всеки проигран час ни приближада до неизбежен провал. А. Гуляшки, МТС, 107. Отслабналите от безсъние и глад четници отбягваха да се погледнат един други, защото гибел ги грозеше и не искаха да видят как надеждата чезне от очите им. Ст. Сивриев, ПВ, 116. Теодосий затвори очите си и скоро се унесе, дори му се присъни сън:.. единият бряг на реката почерня от хора... Нещо гонеше тия хора.. Мнозинството се размърда и хората започнаха да газят реката.. Какво значи това съновидение? Търново ли нещо грози, българския народ ли очакват злини и напасти? Ст. Загорчинов, ДП, 206-207.

2. Остар. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Крия в себе си някаква опасност; заплашвам. При онази Мамоновска епидемия за съставяние на всевъзможни акционерни дружества, която беше се разбушувала из нашата столица и грозеше да обхване всичките слоеве на обществото.., — трябваше да се намери някой да се провикне: "Еей, българино: стой, бе." Ал. Константинов, Съч. I, 93. По данни на орнитологичната служба при добруджанския научноизследователски институт една стара ясенова гора в Добруджа била нападната от особен род гъсеници, които се размножават по ясените и грозили да унищожат цялата гора. ВН, 1959, бр. 2489, 4.

3. Прех. и непрех. Остар. Книж. Заканвам се на някого; заплашвам. Тая рана го довождала до гняв и той грозил да отмъсти жестоко на готите. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 89. Черногорският княз е вече излязъл от своето търпение и захванал е да грози на Портата, че ако тя не удовлетвори неговите желания, то той ще да затвори границите си. С, 1972, бр. 34, 266. "Султанът са оплаква от вашите злодейства и грози ни с открита и с отчаяна война" — каза той. Л. Каравелов, Съч. V, 2. грозя се страд.

— От рус. грозить.

ГРОЗЯ̀

ГРОЗЯ̀3, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Диал. Ненавиждам, мразя. Прости ма, боже, прости ма / .. / На мама да си помъмра, / че ма й мама мразила, / мразила, грозно грозила, / затуй ма далеч ожени. Нар. пес., СбВСт, 386. грозя се страд.

Списък на думите по буква