ГРОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОМ, гро̀мът, гро̀ма, мн. гро̀мове, след числ. гро̀ма, м. Остар. и диал. Гръм. Все по-навътре из пролома / потъваме с дружина млада, / на водопадите под грома — / и смут чаровен дух облада. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 195. Той [Юпитер] държи вместо скиптър.. гром, и е готов да стрелне на неправедните человеци. Е. Васкидович, ПП (превод), 62.