ГРОМКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀МКО. Книж. Нареч. от громък; гръмко. От вида ѝ личеше, че се стеснява от майка си, която препоръчваше громко някому своята стока. П. Вежинов, ДБ, 98. По редиците на конниците се препредаваше високо и громко някаква заповед. Й. Вълчев, СКН, 604. Като чу детето бащините си думи, засмя се громко и каза на Закхея: "Истина е, учителю, това, което рече моят баща." Л. Ковачев, БР, 1931, кн. 7, 252.