ГРО̀МОЛ

ГРО̀МОЛ м. Книж. Гърмеж (в 1 и 3 знач.); грохот, трясък, громолене1. Цяла нощ ние слушахме със свити сърца страшния громол на артилерията. П. Вежинов, НС, 48. Банковата сграда се залюля като картонена кутия.. и със страхотен трясък и громол се повалиха стените ѝ. Д. Спространов, С, 350. Трамваят, който минаваше по широката напречна улица, спря с гро‑

мол. Б. Болгар, Б, 27. Животът започва вечер. Още по здрач селото се изпълва с громола на каруци и плугове, които се връщат от полето и града. И. Петров, МВ, 37. В прохода на планината.. теснолинейният влак неспирно громолеше .. Сетне громолът се стопи по направление на гара Ягодово. Ив. Хаджимарчев, ОК, 298. Една слънчева неделна утрин откъм Берковското шосе в малкото село влезе с громол прашен файтон. Г. Русафов, ИТБД, 179.

Списък на думите по буква