ГРОМОЛЀНЕ

ГРОМОЛЀНЕ1 ср. Отгл. същ. от громоля1. То било возене на пресен боклук от торищата, то било каране на слама, влажна и непотребна, то било громолене по пътищата на каруци и дървени коля. Б. Обретенов, С, 180. Ако слушаният звук е хармоничен, това е указание, че лагерите са редовни, а ако се чува громолене, лагерите са нередовни. К. Карчев и др., ЕЛ, 137.

ГРОМОЛЀНЕ

ГРОМОЛЀНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от громоля2.

Списък на думите по буква