ГРОМЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОМЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Книж. Разгромявам, унищожавам. С безпощадна, ослепителна яснота той видя, че е ненужен. Че когато с цялата си воля и с цялото си сърце желаеше победата на войските си, че когато сякаш ги движеше с погледа си, неговите войици са громили врага, а той е стоял отстрани. А. Дончев, СВС, 811. През ХVIII в. в руско-турските войни руската армия.. нанесла редица поражения на Турция. Не един път русите преминавали р. Дунав и громели турската войска на българска територия. Ист. VII кл, 51. Мечта на мечтите, нали, да следваш за съдия. И защо? Защото ти, майко, го искаше, ти, а не аз и ми бе наляла в главата, че това значи да имаш достойно място сред хората и да служиш на правдата и да громиш порока. Б. Райнов, ДВ, 183-184. громя се страд.

— От рус. громить.