ГРОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОТ¹, гро̀тът, гро̀та, мн. гро̀тове, след числ. гро̀та, м. Рядко. Книж. Естествена или изкуствена пещера. В средата [на ледената гора], между върховете, водата пролизала един грот, отвърстието на който беше окичено с ледени сталактити. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.

— От фр. grotte през рус. грот.

ГРОТ², гро̀тът, гро̀та, мн. гро̀тове, след числ. гро̀та, м. Мор. Долното платно на най-високата мачта на плавателен съд.

— От хол. groot през рус. грот.