ГРОТЀСКА

ГРОТЀСКА ж. Изк. 1. В литературата, театъра и др. — художествен похват, метод, основан на преувеличение, карикатурно изопачаване и контрастно съчетаване на фантастично и реално, прекрасно и грозно, трагично и комично. Стилът на Св. Минков обхваща основните полюсни моменти в сатирата — от крайната хипербола, достигаща до гротеска,.. до широкото използуване на всекидневния бит. Лит. ХI кл, 348. Най-често той използува тия черти като главен материал в изграждането на художествения образ и — като ги хиперболизира — разчупва линиите, нарушава симетриите и обикновено стига до гротеската. Б. Банов, ЛФ, 1958, бр. 9, 2. В операта "Палячо" е направен опит (II-ро действие) в сцената с Коломбина, Арлекин и Палячо да се доближи играта на артистите до гротеската, но излиза тъй несполучлив, че тази сцена иде да ни напомни за някакъв дилетантски куклен театър. К, 1926, бр. 90, 2. // Комичното на карикатурата, което граничи с фантастиката. "Новото изкуство — .. трябва да съчетава в себе си светлината със сянката, гротеската с възвишеното." Н. Лилиев, Съч. III, 153. Хуморът, тясно свързан с гротеската.. не е останал чужд за творческия дух на нашия народ. Б. Ангелов, ЛС, 36.

2. Произведение на литературата и изкуството, в което е използуван този художествен похват. [Разказът] "Задушница" е с хубави битови детайли гротеска. Б. Ангелов, ЛС, 271.

3. В приложното изкуство — орнамент, който съдържа причудливи, фантастични съчетания на изобразителни и декоративни мотиви (растителни форми, фигури на хора и животни, маски и др.).

— Ит. grotesca.

Списък на думите по буква