ГРОТЕСКНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОТЀСКНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Изк. Отвл. същ. от гротескен. С внимание, без каквато и да било гротескност, В. Шишков пристъпва към изграждане образите на едни от най-влиятелните дворяни в това време — братята Орлови. С, 1952, кн. 9, 188. Гуляшки търси ролята и мястото на интелектуалеца в съвременния свят.., а Й. Радичков пародира и иронизира до гротескност остарелите представи за селото от позициите на едно съвременно мислене и виждане. Р. Ликова, Пл, 1969, кн. 23, 52.