ГРО̀ХОТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. Рядко. Прил. от грохот1. Сякаш гърло на огромно чудовище, булевардът шумно хърка и ту ръмжи, ту се задавя в грохотен стон. Д. Талев, СК, 152.