ГРОХОТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОХОТЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който издава грохот. Камъне грохотливо. Н. Геров, РБЯ I, 249. Сребро грохотливо.

2. В който има грохот, който съдържа грохот. Вървят една по друга върволица / и пълнят храма с екот грохотлив. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 138. Грохотлив смях.