ГРОШЛЀ

ГРОШЛЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от грош; грошче, гроше, грошец. Хаджи Генчо дал на своето чедо една мъсърка; а Тодор Радин, Тончо и Янаки — по едно сребърно грошле. Л. Каравелов, Съч. II, 89-90. Отзаде ѝ, от главата до петите, висеше опашка, също обнизана с едри-дребни бели грошлета. Ил. Блъсков, СК, 22.

Списък на думите по буква