ГРОШЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀ШЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от грош. — Минчо, това пулче ли е? — Чичо Велю ми даде грошче. К. Петканов, ОБ, 33. И двете [момчета] продаваха стоката си с добра печалба. Те ся радваха, като гледаха, че любениците и раците оставаха все по-малко и че в кесиите им ся лъщеха вече сребърни грошчета. ИЗ, 1874-1881, 1882, 13.