ГРУБЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. няма, несв., непрех. Рядко. Обикн. за ръце, кожа и под. — ставам груб или все по-груб; загрубявам. Мъжът може да почива, да дочита вестни‑
ка си!.. И да гледа как жена му се изтощава, как ръцете ѝ грубеят. ВН, 1962, бр. 3283, 4.