ГРУ̀БИЧКО

ГРУ̀БИЧКО. Нареч. от грубичък. Вървяха един срещу други по каменните бордюри; господинът гледаше право пред себе си и когато се изравниха, не само не отстъпи, но дори грубичко отблъсна приятеля си, който стъпи долу, в локвата. Г. Райчев, Избр. съч. II, 15. — Моля ви .. Вслушайте се!... Чувате ли?... — Какво да чуя? — отвърнах грубичко. Й. Гешев, ВТ, 5.

Списък на думите по буква