ГРУБИЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУБИЯ̀Н м. Човек, който е груб в обноските и постъпките си; грубиянин. Дали да направя достояние неговото държание спрямо мен.. лично на директора? .. От една страна, ще дам заслуженото на този грубиян, а от друга — активът ми пред началството значително ще се увеличи. П. Незнакомов, БЧ, 63-64. — Скитница! — процеди той през зъби. — Грубиян! — отговори му тя злобно. М. Грубешлиева, ПП, 231. Тя разбираше, че някакви лоши хора, грубияни, са ми казали тежки думи. Л. Александрова, ИЕЩ, 265. — Хляба ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш, казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин. З. Стоянов, ЗБВ I, 66.

— Рус. грубиян.