ГРУБИЯНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУБИЯ̀НИН, мн. грубия̀ни, м. Грубиян. Някой го изруга и твърде силно го блъсна в рамото.. Игнатий забрави грубиянина и се загледа в каляската, която се движеше след гвардейците. Ст. Дичев, ЗС I, 111. — Но не мисля, че ти си по-щастлива в ръцете на този грубиянин, отколкото Фани, отдадена на своя духовен жених. В. Геновска, СГ, 217.