ГРУБИЯ̀НСТВО

ГРУБИЯ̀НСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Само ед. Качество на грубиян. Мащеха ми.. мразеше тази бабичка и като я посрещаше, почерпваше я и изпращаше доколкото се може по-вежливо по наръчването на баща ми. След изпращането ѝ хващаше да се гаври на приказките ѝ, да подмята пред нас в къщи някои женски таквиз анекдоти за къщния ѝ ред и за грубиянството ѝ. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 28. Ами грубиянството на пушачите, които имат завидната способност да избират най-тесните, затворени и препълнени с хора помещения, за да тровят и без това оскъдния въздух? НК, 1970, бр. 52, 8.

2. Обикн. мн. Проява на грубиян. А чувството на отвращение и на ужас изникваше, щом се споменеше страшната мизерия, простащината, грубиянствата и еснафското отрицание, с които се сблъскваше неговата детска душа. Ем. Станев, ИК I и II, 371. А той [тате] без всякаква деликатност, хоп за ушите. Дори и пляска!.. Смешно и глупаво е, но си мисля: ако можеше да се мине някак без баща и грубиянства. Сп. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1.

Списък на думите по буква