ГРУБОВАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУБОВА̀ТО. Нареч. от грубоват. Самият той беше се оженил по сметка. Цонка му донесе над триста хиляди лева пари и имот, един наниз австрийски лири, една грубовато изработена спалня — тежък, жълто лакиран гардероб и две кола прикя. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Той търсеше в ума си по-меки думи, но не ги намери и грубовато, натъртено каза: — Заклаха ги като добитък вашите... Ст. Дичев, ЗС II, 190. — Ти откъде изкопа тая теория? — грубовато попита той. М. Грубешлиева, ГР, 159.