ГРУБЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУБЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв. прех. Диал. Грозя, загрозявам. — Руселено, мала моме! / Та има празна килия / и калугерска

мантия; / ама си ного убава, / гячета [дяконите] ке онемеят, / попове ке ослепеят, / манастир ке се затвори! / Ако дадеш бело лице, / бело лице да грубиме, / ако дадеш църни очи, / църни очи да мрежиме. Нар. пес., СбАИ, 292. грубя се страд.