ГРУНД —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУНД, гру̀ндът, гру̀нда, мн. гру̀ндове, след числ. гру̀нда, м. Спец. Тънък пласт от специална смес върху платно, дъска, стена и др., върху който се полагат боите при рисуване или боядисване. Добре разбърканата боя се нанася не изведнъж, а на слоеве. Най-долният пласт се нарича грунд (основа). От него главно зависи корозионната устойчивост на цялото покритие. Св. Райчева, К, 75. Грундовете са сродни с блажните и лаковите бои. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 399.

— Нем. Grund. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии за добродетел и подвиги самоотвержения (превод), 1857.