ГРУПИРОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУПЍРОВКА ж. 1. Подреждане, разпределяне в групи; групиране. Рошавелов разтваря пред задокеанските гости най-секретните карти на Генералния щаб и те узнават всичко: групировката на българските войски, разположението на германските части и поделения. П. Илиев, ЛВ, 269. Художникът е обърнал твърде широко внимание на ефекта, който е искал да извлече от групировката на лицата, които взимат участие в нея [картината]. К. Величков, ПССъч. III, 185. Най-грозно впечатление прави отсъствието на единство в групировката на отделните фигури при който щете от паметниците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 381.

2. Група (във 2 знач.). Евлоги не разбра, че на това тържествено събрание двете групировки — националисти и комунисти — си бяха дали генерално сражение. А. Гуляшки, Л, 58. През 1942 година в Островско излиза първият партизански отред на чешките патриоти.. След този отред излизат още няколко партизански групировки, които са действували при крайно тежки обективни условия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 194.

Ѓ Силова групировка.Нов. Неформална организация, групировка на лица, обикн. борци (в 4 знач.) или бивши полицаи, която се занимава с незаконен бизнес (рекет, кражби, незаконна охранителна, застрахователна или друга дейност). Силовите групировки се състоят от бивши ченгета и хора на ДС. Остатъци от бивши силови групировки организират кражбите на автомобили. Дем, 1998, бр. 318, 4.

— Рус. группировка.