ГРУХАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУ̀ХАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от грухам¹; грухтене. Непрестанното грухане на свинете в кочината го дразнеше.

ГРУ̀ХАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от грухам². Понякога шествието се пръскаше в малки площади, осеяни с огромни каменни кутели за грухане на пшеница и окръжени от тънки прави трепетлики. Ст. Загорчинов, ЛСС, 125.