ГРУХТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУХТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. грухтя̀л, ‑а, ‑о, мн. грухтѐли, несв., непрех. За свиня — издавам характерни звуци "грух-грух". В кочината свинята недоволно грухтеше, а накацалите по клоните кокошки страхливо се притискаха една до друга. Ив. Мартинов, ПМ, 53. Изви се проточен кучешки лай. После всичко стихна. Чуваше се само как прасето грухти в кочината. М. Грубешлиева, ПП, 69. В двора ѝ не играеха агънца, върху покрива ѝ не кукуригаше петел с червен гребен, не грухтеше охранен шопар в кочината. А. Каралийчев, ПД, 164. Напред вървяха най-слабите и най-малките свини, а най-отзад тежко пристъпяше грамаден глиган, който силно грухтеше. Ем. Станев, ПЕГ, 62.