ГРЪБ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРЪБ, гърбъ̀т, гърба̀, мн. гърбовѐ, след числ. гъ̀рба, м. 1. Задната част на човешкото тяло от тила до кръста. Косите му [на момичето] бяха гладко вчесани на път и се спускаха в две плътни плитки на гърба. П. Спасов, ХлХ, 115. От една недалечна нива жътварите се изправиха, погледнаха боязливо и пак приведоха гърбове. Х. Русев, ПС, 157. На излизане се разминахме с Фатина, която идеше от плевнята и носеше тежък чувал с картофи на гръб. Л. Александрова, ИЕЩ, 91. Лежах по гръб със затворени очи върху нара, без да мога да заспя. Ем. Манов, ПЯ, 92. // За животно, птица и др. — горната част на туловището от шията до опашката. Из тревата излиза хергеледжията.. Той хваща сивия оседлан кон и се мята на гърба му. Й. Йовков, ЧКГ, 70. При него дойде кучето.. Лепо го помилва по гърба, но не му каза нищо. Елин Пелин, Съч. I, 98. През дълбокия прозорец на обора течеше като порой сноп лунна светлина и заливаше гърбовете на налягалите волове и биволици. А. Каралийчев, ПГ, 140.
2. Задната, нелицева част на предмет (сграда, лист хартия, картина, книга и др.). Противоп. лице. Бараката ни е свързана с кокошарника, залепени са един до друг гърбовете им. Ст. Стратиев, СВМ, 71. Завеждат ни в една градина с високи елхи, зад гърба на един хан с изписани стени отвън. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6. Като бършеше праха, хазяйката му забеляза, че на гърба на единия портрет пишеше: "Ленчето като бебе". М. Грубешлиева, ПП, 124. Страничната част на книга, която свързва предната и задната корица. Напълни цялата библиотека с книги. Техните кожени гърбове, изпъстрени с позлатени букви, заблещукаха в мрачината като скъпоценни камъни. А. Каралийчев, ТР, 144. Кондарев написа върху гърба на бележката няколко думи и му я подаде. Ем. Станев, ИК III и IV, 444. Веднъж на един разгорещен покер у Торосян.. експертът бе забелязал как италианецът правеше с нокътя на малкия си пръст резки върху гланцирания гръб на картите. Д. Димов, Т, 525. // Горната задна част на дреха. Следния понеделник тя отиде в града на пазар, купи хубав черен плат и поръча да ушият една горна дреха също като изтърканото джубе на глухонемия, но със скъпа подплата и с вата на гърба. Г. Караславов, СИ, 45.
3. Задната вертикална част на стол, канапе и под., която служи за облягане при седене. Той често сваляше очилата си, облягаше се на гърба на креслото. М. Грубешлиева, ПП, 229. Той хвана с една ръка дръжката на сребърната си сабя, другата.. сложи върху гърба на канапето. Ст. Дичев, ЗС I, 298. Мъжът сложи вестника на коленете си и се облегна на гърба на седалката. ЖД, 1967, кн. 6, 2.
4. Прен. Горната най-висока част на планина, хълм и под.; било. По заник слънце Витоша добива особено обаятелен вид.., гърбът ѝ е позлатен и тихо рисува в модрите висини своите грапави очертания. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 6. Беше хубаво и чудно. Светлият летен залез гаснеше над залива и начупения овален гръб на планината. С. Чернишев, ВМ, 121. Пътеката оттук извива край сливаци и други храсти, по гърба на хълма. Л. Стоянов, Х, 104. Отвъд равния потъмнял гръб на баиря сред светлото жълто небе се чернееше само върхът на бряста. Й. Йовков, ЧКГ, 154. Покачихме се по гърба на една могилка. Елин Пелин, Съч. IV, 106.
5. Обикн. след глаголите минавам, явявам се, удрям и др. и предл. в. Тил на войска. Двайсет души с пушки да се явяват в гърба на аскера, да го смутят, да го забъркат и може би четата на Церски ще успее да се изтръгне по някакъв начин, да се отдалечи. Д. Талев, И, 123. Една чета да удари в гърба Тосун-бея. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 146.
6. Разг. Нещо или някой, на които човек може със сигурност да се опре, да разчита. Наистина е невероятно, че с такъв мощен гръб като партията на мнозинството президентът не успя да спечели изборите.
7. Спорт. Стил в плуването, при който се плува легнал с лицето нагоре.
◊ Вземам / взема и дрехата от гърба на някого; вземам / взема (свалям / сваля, свли‑
чам / свлека, смъквам / смъкна, събличам / съблека) <и> ризата от гърба на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства. — Баща му е черноборсаджия и мошеник, дрехите ти от гърба ще свали, без да му мигне окото. В. Нешков, Н, 91. Онзи сиромах, който поиска пари от това дружество, ще види и ще пати. — Ще свлекат и ризата от гърба му. Й. Йовков, Ж, 1945, 13-14. — От хората слушам, че за Елнъзач си заложил имота ни.. — Направих добро на селото. — Ако ти свалят ризата от гърба, ще ти помогне ли селото? К. Петканов, КВ, 145. Вземам / взема на гърба си нещо. Разг. Наемам се с извършването на нещо, на някаква трудна задача или работа; нагърбвам се с нещо. — Не се плаши от хорските думи. Чичо ти Апостол взе вече на гърба си всички грижи и работата добре ще потръгне. Д. Немиров, Б, 57. Виждам / видя гърба някому. Разг. 1. Свидетел съм на изгонването на някого от някое място или служба или на принудителното му заминаване отнякъде. — Аз, брат, десет години служа на тая гара, колко началници идваха и си отиваха, а аз оставам... И на тоя ще му видим гърба някой ден. М. Марчевски, П, 190. 2. Изгонвам някого отнякъде. Скоро и на самия даскал ще видим гърба. Ще го махнат и него от селото. Т. Влайков, Съч. III, 290. Давам / дам гръб някому. Разг. 1. Обръщам се гърбом към някого (обикновено когато се отдалечавам, напускам някого или за да изразя пренебрежителното си отношение). — Хубаво време... — рекох малко неочаквано и за себе си. Жената не отговори. — Само доста топло, нали? Този път непознатата бавно се извърна и ми даде гръб. Б. Райнов, ДВ, 15. 2. Преставам да общувам с някого, да се интересувам от него; отбягвам, пренебрегвам, изоставям. Офицерът се обиди и се обиди не поради това, че няма да се намерят такива добри селяни, а поради това, че едно нискостоящо длъжностно лице му дава гръб. Г. Караславов, ОХ II, 502-503. Давам си / дам си и ризата от гърба. Разг. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам; проявявам голяма щедрост. — Даваше и ризата от гърба си на другите, защото аз предях и те обличах. П. Тодоров, И I, 46. Да ти видя (изгледам) гърба. Разг. Грубо. Махни се оттук, иди си, върви си. Плесна ми една суха плесница и проговори с дрезгав глас: — Ха, копеле, обирай си крушите — да ти видя гърба!... З. Сребров, Избр. разк., 142. Дера (смъквам, съдирам) по две кожи от гърба на някого; дера кожата от гърба на някого. Разг. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Какъв преврат им завъртя [буржоазията] с една шепа войници-доброволци! Народът, когото гътнаха, за да дерат от гърба му по две кожи, плащаше месечно на тези войничета по петстотин лева извън цялата издръжка в казармата. Г. Караславов, ОХ IV, 237. Забивам / забия нож<а> в гърба някому. Разг. Постъпвам подло спрямо някого, като предателски го нападам или му напакостявам, навреждам му. "Най-лошото е, че Великобритания стои зад кюрдите.. През време на Първата световна война тя изпрати в Кюрдистан своите най-активни агенти — Лоуренс и Ноел, — за да насъска кюрдите да забият на турците нож в гърба." Б. Темков, К, 41. Щом му нанесе последния удар, Спасов ще се предаде. Но преди това Методиев трябва да го окуражи. Преди да му забие ножа в гърба, трябва да го потупа по рамото. М. Марчевски, П, 154. Зад гърба на някого; зад нечий гръб. Разг. Тайно от някого, без знанието на някого. На Кръстя се искаше да се скара на жена си, задето навреме не е стягала дъщеря си,.. но сърце не му даваше, защото и сам се чувствуваше виновен. Та не знеше ли той за тази любов? Та да не е станало нещо зад гърба му? Г. Караславов, ОХ I, 396. Запълзяват ми / запълзят ми (запъплят ми, полазват ми / полазят ми) мравки по гърба. Разг. Изведнъж ме обзема силно безпокойство, тревога, страх. Мравки полазиха по гърба на Миня. Той знаеше, че тези хора не се заканваха напразно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 218. Засърбял ме е (сърби ме) гърбът <за тояга>. Разг. Шег.; Чеше ми се гърбът за тояга. Диал. Шег. Постъпвам така, че заслужавам бой, наказание. Стайко: Гуне, не бивай такваз! Стринка Гуна: (..) Теб та е много засърбял гърба, ама — де да видим!... Ц. Церковски, ТЗ, 162. — Завчера на нивата при тебе дошли двама турци. Защо дойдоха? — Гърбът ги сърби. Изпречиха се пред биволите, спряха ги насред браздата. Попитаха дали не искам да им ги продам. К. Петканов, Х, 57. Изнасям / изнеса на гърба си нещо. Разг. Извършвам най-важната и най-трудна част от някаква работа, дейност. Феодалната експлоатация обаче била заменена с тая на буржоазията. Трудещите се маси — селяни, занаятчии и работници, изнесли на гърба си революцията, но придобивките от нея използувала буржоазията. Ист. VIII кл, 16. Изпитвам (почувствам и др.) на (върху) гърба си (на свой гръб, на собствен<ия си> гръб). Разг. От личен опит, лично изпитвам. Никой от ония, които бяха изпитали на свой гръб войните, не искаше и да помисли за нова война. К. Константинов, ППГ, 271-272. Няма народ, който да не иска мир.., защото няма народ, който в една или друга степен да не е изпитал на гърба си ужасите на войата. РД, 1959, бр. 263, 1. Имам зад гърба си. Разг. 1. Някого. Разчитам, уповавам се на близко влиятелно лице или на голям колектив от хора, които ми служат за опора, подпомагат ме, подкрепят ме. — Не видя ли какъв беше наперен? — А бе, и ти да имаш зад гърба си хора, и ти ще се ежиш! ВН, 1960, бр. 2710,
4. 2. Нещо. Притежавам имот, капитал или някакви придобивки, на които мога да рзчитам, които ми са опора за нещо. — Не, Мери!... Твоето положение беше съвсем друго. Ти имаше зад гърба си къща, бижута, влогове!... Самочувствието ти на богато момиче те спасяваше от угризения. Д. Димов, ЖСМ, 18. 3. Нещо. Имам някаква дейност, някакъв опит в дадена област. Строителят, който имал зад гърба си десетки построени мостове и притежавал огромен опит, този път се затруднил. К, 1970, кн. 5, 5. И на гърба си имам очи. Разг. Много съм умен и предвидлив, хитър, ловък. Като че съм си турил очите на гърба. Разг. Безразличен съм към държанието на другите към мене, не го виждам, не го забелязвам. Качвам се / кача се на гърба на някого. Разг. Не слушам някого, никак не му се подчинявам и правя каквото си искам. Кога<то> си видя гърба без огледало. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Котка по гръб не пада; котка по гръб пада ли. Разг. Употребява се за упорит човек, който не се признава за виновен, дори и да има вина за нещо, и за човек, който никога не отстъпва от мнението си. Крия се (прикривам се / прикрия се, скривам се / скрия се) зад гърба на някого; крия се (прикривам се / прикрия се, скривам се / скрия се) зад нечий гръб. Разг. Оставям някого да носи отговорността за постъпките ми и делата ми, използвам го като прикритие на моите действия. Къде е Киро — на кирия: дисагите си на гръб носи. Диал. За човек, който все уж работи, а пък все е беден и колкото повече време минава, толкова повече обеднява. Лежа на (върху) гърба на някого; лежа на нечий гръб. Разг. 1. Живея със средствата на някого, без сам да работя. 2. Използвам силите, труда на някого, използвам го да работи вместо мене. Той излизаше вечер от завода уморен, но с приятното самочувствие, че е спечелил честно своя хляб и не лежи вече на гърба на колегите си. В. Райков, ПВ, 19. Лежа на (по) гърба си; лежа на гръб. Разг. Нищо не работя, нищо не предприемам; бездействам, лентяйствам. — Имаше сто декара, чорбаджия беше и той.. — Имах, имах, не отричам .. Ама с тия ръце съм ги работил, на гръб не съм лежал. И. Петров, НЛ, 152. Лежи (тежи) на гърба ми; лежи (тежи) на моя гръб. Разг. Длъжен съм да се грижа за нещо, да се занимавам с нещо, да направя нещо. — Тоз манастир на моя гръб тежи. Славе, насечи дърва на дръвника! Славчо, наклади огъня! А. Каралийчев, ПГ, 11-12. Цялата работа лежи на Каменовия гръб. Цв. Ангелов, ЧД, 124. Лепи се на гърба ми; лепи се на моя гръб. Разг. 1. Пълнея лесно, всичко, което изям, увеличава теглото ми. Като си помисля, че каквото хапна се лепи на гърба ми, не ми се яде, че и без това не са ми малко килограмите. 2. Няма да мога да се отърва от някаква работа, която временно отлагам или изоставям, ще бъда принуден да я свърша, задължен съм да я свърша. Нямам време за губене. Кой ще ми свърши работата? Нали всичко се лепи на гърба ми. Мравки лазят по гърба ми. Разг. Усещам тръпки, потрепервам от студ, силно вълнение или уплаха. На гърба на някого; на нечий гръб. Разг. 1. Използвайки труда, силите на някого. Хиляди години наред те [господарите] бяха живели на гърба на обезправените селяни, бяха трупали богатства. П. Вежинов, ЗЧР, 58. Той направи проверка и установи, че автор на машината е... Йончо Благов. Останалите претенденти за изобретението са искали просто да спечелят слава .. на гърба на скромния изобретател. ВН, 1960, бр. 2603, 4. 2. Живея със средствата на някого, без сам да работя. — Добре, синко, като искаш; работа ще се намери и за тебе. И аз се успокоих.. Сега поне не щеше брат ми да ме гледа накриво и да мисли, че се храня на неговий гръб, а това бе доволно за мене тогаз. П. Р. Славейков, БП I, ХIХ. Един човек, който си зарязва работата, за да живее от днес за утре на чужди гръб, не е нито за почитане, нито пък за вярване. К. Петканов, ДЧ, 44. На гърба си да падне, пак носа си ще разбие. Диал. Никак е му върви, без късмет е, няма късмет. На гърба си задявам някого. Разг. По-силен съм в сравнение с някого. Направям си / направя си гърба. Диал. Спечелвам много; обогатявам се. Начесвам / начеша гърба <с букова (дрянова) пръчка> на някого; сгрявам / сгрея (стоплям / стопля) гърба на някого. Разг. Набивам, натупвам някого. Наяла се въшка на гърба, че изпълзяла на чело. Разг. Ирон. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или нещо, което съвсем не е заслужавал. Не падам / падна по (на) гръб; не падам / падна по (на) гърба си; не ми пада гърбът на земята. Разг. Никога не признавам, че не съм прав, че съм постъпил зле или съм сгрешил. — Ще я [земята] оставя! — решително отряза Цветан не толкова, че беше убеден в това, а да не падне по гръб. Ст. Даскалов, ЕС, 45. — Ти си дълбоко убеден в правотата на думите ми, ала от гордост или просто от някакво егоистично себелюбие не искаш да паднеш на гърба си. Св. Минков, Избр. пр, 55. Нося (мъкна) на гърба си някого. Разг. 1. При обща работа изпълнявам задълженията на някого, който е негоден или мързелив. — Отидох, седях десет дена, видях и прецених: в отдела са се намъкнали едни скици, които понятие си нямат от работата! .. Да остана, това значи да ги поема и да ги нося на гърба си. Тарас, РД, 1970, бр. 72, 3. 2. Издържам, храня някого. Въобразете си, че в Сливен живее едно сиромашко семейство.. Главата на това семейство оре, копае, работи ангария, коси и носи на
гърба си турските заптиета. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 106-107. Няма да видя чужда ръка на гърба си. Диал. Няма да се оженя. Нямам риза на гърба си. Разг. Много съм беден. — Аз съм едно просто момиче, риза нямам на гърба си. А. Каралийчев, НЗ, 115. Обръщам / обърна гръб. Разг. 1. Обикн. на някого, нещо. Тръгвам в обратна посока и се оттеглям; отивам си от някого или отнякъде. Да, той остана с тия четиридесет мъже, които бяха решили да се бият и да умрат .. Той не можеше да обърне гръб на тия люде — четници, борци, да се обърне и да си отиде. Д. Талев, ГЧ, 458. — Не ме плаши, болярино — сурово рече той.. В друго време щях да ти обърна гръб и да си замина. Ала сега ти повтарям — ромеите идат! А. Дончев, СВС, 81. 2. Обикн. на някого. Бягам от противника; отстъпвам. Никой от нашия полк до това време не беше преживял ужаса на отстъплението, никога ние не бяхме обръщали гръб на неприятеля и, макар и без поражение, нашето връщане сега раждаше в душите ни паника на бягащи войски. М. Кремен, Б, 88. 3. Някому. Преставам да общувам с някого, да се интересувам от него; отбягвам, пренебрегвам, изоставям. Той ни сътрудничеше.. по принуда.. При първа възможност обаче не ще се поколебае да ни обърне гръб. В. Нешков, Н, 420. Обърни си (покажи си) гърба. Грубо. 1. Разг. Махни се оттук, върви си, иди си. 2. Диал. Престани да правиш добро на някого (обикн. когато е проявил неблагодарност). Одирам / одера (свличам / свлека, смъквам / смъкна, съдирам / съдера) кожата от гърба на някого. Разг. 1. Наказвам някого много строго, сурово, като го бия жестоко. Кожата от гърба ти ще смъкна, ако ме издадеш. 2. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. При ингилизите си живял, а? Казват, търговци на място били. И стоката им добра, ама отръки им било кожата от гърба на човека да одират. Д. Марчевски, ДВ, 46. Опирам се / опра се на гърба на някого; опирам се / опра се на нечий (някакъв) гръб. Разг. Разчитам на подкрепата, на помощта на някого. Но те забелязаха, че той беше по-силен от първия пристав, защото правеше разни произволи, без да се бои от някаква отговорност; очевидно той се опираше на силен гръб. Ив. Вазов, Съч. ХI, 97. Оставям / оставя зад гърба си нещо. Разг. 1. Създавам приживе нещо, обикн. с което ще бъда запомнен (добри дела, творчество, имот и др.). 2. Съзнателно забравям нещо, което ми се е случило или което съм извършил (обикн. за нещо неприятно). Нека оставим тежкото минало зад гърба си. Пада / падне (сваля се / свали се, смъква се / смъкне се) товар (<воденичен> камък, планина, <тежко> бреме) от гърба ми. Разг. Почувствам, усещам голямо облекчение, олеква ми, защото се слага край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене. Безверниците и тоя път нищо не сториха на братята и на манастира. Скопелският кефалия пак ни предизвести. Теодосий въздъхна облекчено. От гърба му се свали цяла планина. Ст. Загорчинов, ДП, 386. Пада / падне (стоварва се / стовари се, струпва се / струпа се) на (върху) гърба ми. Разг. 1. Принуден съм да се заема с нещо, да поема някакво задължение, да извърша някаква работа. — Преди да дойда тук, вашият помощник ме заплаши да не говоря! — глухо продължи пленникът.. — Всичко това пада на моя гръб... Сега аз или ще трябва веднага да ви предам на военния съд, или да ликвидирам пленника!... Среден път очевидно няма. П. Вежинов, НС, 113-116. 2. Принуден съм да отговарям за нещо, да нося неприятните последици от нещо. — Треперех да не научи, че съм там, и да ме намери... Кажи, как щях да отговарям. Всичко се струпа на моя гръб... М. Грубешлиева, ПИУ, 189. Пише ми се на гърба; пише се на моя гръб. Разг. Смята се за моя вина, от мене се търси отговорност. Един взел троен заем от взаимоспомагателната каса — трябва да се застане насреща, друг прегорил олиото, като заспал през време на работа — пак съм насреща, трети направил провинение по деликатната част — пак и това се пише на мой гръб. Ст, 1960, бр. 726, 1. Подвивам гръб. Разг. Работя, трудя се непосилно. През време на летните ваканции "от тъмно до тъмно" подвива гръб на нивата, воюва за оскъдното парче хляб. Ив. Богданов, П, 304. Подлагам / подложа гръб някому. Разг. Самоволно се подчинявам някому и позволявам да ме използва; угоднича пред някого. Не подлагаме гръб на разни мошеници и пладнешки разбойници... В. Геновска, СГ, 291. Показвам си / покажа си гърба. Разг. Обръщам се гърбом и се оттеглям или си отивам. Но Коста не издържа такова подробно разглеждане, показа си гърба и замина към поста с комата си. Й. Йовков, ПК, 193. Полазват ми / полазят ми тръпки по гърба. Разг. 1. Изведнъж усещам студ и потрепервам. Опрях се на студения камък и тръпки полазиха по гърба ми. 2. Изведнъж изпитвам силен страх, ужас; изтръпвам от страх. На Казански се стори, че Статко него гледа. И от този неподвижно втренчен и застиващ поглед тръпки полазиха по гърба на Казански. Д. Ангелов, ЖС, 653. Превивам / превия гръб. Разг. 1. Обикн. пред някого. Покорявам се някому, търпя неговата власт, тирания. В миналото цял свят ни се кланяше, сега превиваме гръб пред византийския василевс. М. Смилова, ДСВ, 134. 2. Пред някого. Угоднича, подмазвам се, лакейнича. Как да се срази един такъв противник, който превива гръб пред тебе и те зове "христолюбив и пресветъл"? Няма оръжие, по-остро от човешко‑
то лукавство. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 464. 3. Само в несв. Работя, трудя се непосилно. А как се поминува работникът: цял живот превива гръб и радост не вижда. В. Геновска, СГ, 261. Продавам си / продам си и дрехите (ризата) от гърба. Разг. 1. Готов съм да жертвам или жертвам всички неща, които имам. Родителите му продадоха и дрехите от гърба си, за да го издържат. 2. Прахосвам, пропилявам всичко, което имам. Голям пияница е, продава и ризата от гърба си за вино и гуляи. Пръсвам се / пръсна се (пуквам се / пукна се) откъм (през) гърба <си>; пръскам се (пукам се) откъм (през) гърба <си>. Разг. Обхваща ме силен гняв, яд, много се разгневявам, ядосвам; вбесявам се. Как може човек да се лепне на един стол и да седи така с часове? Ей че шушумига! Просто да се пръснеш откъм гърба... Б. Болгар, Б, 228-229. — Аз съм такава една, обичам живота!.. Желая да имам пари! Тъй да се обличам, че жените от моето село да се пукнат през гърба. Й. Гешев, ВТ, 22. Младо, бе, вярно ли е, че мойта жена, когато ви била жътварка, при едно надпреварване щяла да върже жена ти в снопа? — "Нали е еснафско чедо, дума тя, измори се още на първата ръкойка!" А ти си се ядосвал, ядосвал, пукал си се през гръб! К. Петканов, БД, 161. Снемам / снема товар от гърба на някого; снемам / снема товар от нечий гръб. Разг. Освобождавам някого, отървавам го от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно. Стоварвам / стоваря кривите дърва върху гърба на някого. Разг. Струпвам върху някого цялата отговорност, вина за нещо или неприятни последици от нещо. Стоварвам / стоваря на гърба на някого; стоварвам / стоваря на нечий гръб. Разг. 1. Заставям някого да се заеме с нещо, да поеме някакво задължение, да върши някаква работа. Ако има бедни в Америка, то те са пак негрите. Всичката тежка и неприятна работа е стоварена на техния гръб. БПр, 1893, кн. 5, 58. 2. Принуждавам някого да отговаря за нещо, да носи неприятите последици от нещо; обвинявам го в нещо. Стоя зад гърба на някого; зад гърба съм на някого. Разг. 1. Подкрепям, подпомагам някого, служа му като опора. — Твоята е лесна — съкрушено въздъхна Спасов. — Брат ти е зад гърба ти. М. Марчевски, П, 266. 2. Действам чрез някого. В него [търга] не участвува само представителството на еснафа от името на самите еснафи, а всеки от последните се яви за своя сметка или за сметка на неколцина свои съеснафи. Така се яви и тате, зад гърба на когото стояха бай Стоян и още двама-трима от по-старите. Ст. Чилингиров, ХНН, 165. Стъпвам / стъпя на гърба на някого. Разг. Накарвам някого напълно да ми се подчини, да стане покорен, послушен; подчинявам някого на волята си, обикн. с грубост, насилие. Един потънал в разврат самовластник иска да стъпи върху гърба на цял народ и да го обърне в послушно стадо. Т. Влайков, Съч. III, 62. Тежа на гърба на някого. Разг. Живея със средствата на някого, без сам да работя. Брат ми.. работеше на дюгена и ако не помагаше на баща ми друго нещо, изкарваше си поне хляба сам и не тежеше на баща ми на гърба. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98. Точа ножа зад гърба на някого. Диал. Замислям да напакостя, да навредя на някого или да унищожа някого по подъл начин. Турям / туря (турвам / турна, слагам / сложа) на гърба си нещо. Разг. 1. Обикн. с отриц. Обличам, нося някаква дреха. — Да му опустеят парите, когато една риза като хората не туря на гърба си. Й. Йовков, ВАХ, 17. И чак тогава / горката Велка тури на гърба си дреха здрава. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 3, 131. 2. Напълнявам. — Яде каквото му се падне, само че каквото хапне, туря го на гърба си. Й. Йовков, ПГ, 88-89. Удрям / ударя в гръб някого. Разг. Нападам някого подло, от засада. Тържествено скрепиха грамотата, а след това се разбраха по кои пътища ще минат българските войски и къде пелопонеските славяни ще ударят ромеите в гръб. А. Дончев, СВС, 627. Хвърлям / хвърля зад гърба си нещо. Разг. 1. Изоставям, забравям нещо, което съм знаел или умеел да върша. — Сега, братлета, се воюва не само с кураж, а и с акъл. Та мислете, като стигнем на фронта, каквото сте научили, не го хвърляйте зад гърба и гледайте нещо ново да научите. П. Вежинов, ЗЧР, 27. 2. Освобождавам се от някаква грижа, неприятост. Чупя гръб пред някого. Разг. Угоднича, подмилквам се, лакейнича. — Не е ли време да изметем всички татари от нашата земя? И докога ще чупим гръб пред болярите? Никому не се търпи вече. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 410. Широк ми е гърбът; имам широк гръб. Разг. Издържам, свикнал съм, мога да понасям (обикн. тежка работа или неприятност). — Ще ме накараш да изпусна работата си — отвърна тя и отмести косата си с движение на главата.. — А за работата не бери гайле — хвана той брадичката ѝ с два пръста. — Широк му е гърбът на Пройчо Еквилибриста. Б. Болгар, Б, 151-152.