ГРЪБНАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪБНА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до гръбнак. Парализата на гръбначните центрове, сковала немирните негови стави, сякаш окрилила духа. Ив. Карановски, БР, 1931, кн. 4-5, 167. Гръбначните изкривявания у нас са твърде чести поради.. непригодните чинове за възрастта и височината на децата. Н. Манчева, ЛФ, 343.

2. Като същ. гръбначни мн. Зоол. Най-висш тип животни (кръглоусти, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници), които се характеризират с наличие на гръбначен стълб, нервна система с обособен и развит мозък, затворен в череп. Vertebrata, Craniota. Рибите имат само един кръг на кръвообращение, а при сухоземните гръбначни във връзка с дишането на атмосферен въздух се обособяват два кръга. ОБиол. Х кл, 29.

◊ Гръбначен мозък. Анат. Част от централната нервна система, затворена в костния канал на гръбнака. — Нашата централна нервна система се състои от главен мозък и гръбначен мозък, свързани помежду си. С. Славчев, ЖББ, 65. Главният мозък [на шарана] има пет дяла: преден, междинен, среден, малък и продълговат. Те са разположени в права линия. Продълговатият мозък преминава в гръбначния. Зоол. VII кл, 70. Гръбначен стълб. Анат. Гръбнак. Основата на човешкия скелет е гръбначният стълб. Той дава опора на трупа, на горните крайници и носи тежестта на главата. Във всички гръбначни животни той е прав или извит като дъга, само с една шийна извивка. Анат. IХ кл, 25. Гръбначният стълб е основната част на човешкия скелет. Състои се от шийни, гръдни, поясни, кръстни (..) и опашни (..) прешлени, които наброяват общо 33-34. Анат. VIII кл, 23. Гръбначни животни. Зоол. Гръбначни. При последните [черепните животни] около хордата се отделя хрущялно или костно вещество, което образува гръбнака. Затова черепните наричаме още гръбначни животни. Зоол. VII кл, 67.