ГРЪ̀БЧЕ

ГРЪ̀БЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от гръб (в 1 знач.). Придържането на голото дете при къпането да става по следния начин: лява‑

та ръка се поставя под вратлето и гръбчето, като палецът и показалецът обхващат лявото рамо на детето. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 27. — Гладно ми е, бе дядо! — хленчи внучето .. Детето въздъхва и отпуща ръка върху топлото гръбче на котето. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. Какви ли рибки със златни гръбчета и със сребърни коремчета ще припляскат във въздуха! З. Сребров, МСП, 61.

Списък на думите по буква