ГРЪД —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРЪД, гръдта̀, мн. няма, ж. Гърди (в 1 и 3 знач.). Тя любовно го [детето] попритисна до себе си, разтвори с една ръка пазва и взе да го намества на гръдта си. Ил. Волен, МДС, 41. Едната, русокоса, говореше нещо с левент момък.., но другата приковаваше погледа на отеца .. "Какъв стан, каква гръд!" М. Смилова, ДСВ, 49. Свещта освети продълговатите, груби черти на лицето му, широката му слабо обрасла гръд, която се подаваше под разкопчаната риза. Д. Спространов, С, 38. Наистина недалеко от Сара лежеше едър бял гълъб с пронизана гръд. Ст. Загорчинов, ДП, 259.