ГРЪДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪ̀ДНО. Нареч. от гръден (във 2 знач.). Ако човек не познаваше актрисата и тя гърбом му заприказваше, би помислил, че жената, която говори, е усмихната. Алтовите ѝ тонове звучаха гръдно и меко. Ст. Грудев, АБ, 152. Гръдно се провикна непознат делия: .. / "Либе, отвори ми!" П. К. Яворов, Съч. I, 42.