ГРЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРЪМ1, гърмъ̀т, гърма̀, мн. гръ̀мове и гъ̀рмове, след числ. гръ̀ма и гъ̀рма, м. 1. Само ед. Силен краткотраен трясък, който съпровожда светкавица по време на буря; гръмотевица. Изведнъж в черния мрак блеснаха кратки светкавици на запад, проеча след това гръм. Й. Йовков, Разк. I, 159. Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Светкавици разцепиха небето. Оглушителен гръм разтърси земята. К. Петканов, БД, 219. При електричните бури най-напред виждаме светкавицата, а по-късно чуваме гърма, макар че той се образува в същия миг, когато блясва и светкавицата. Физ. Х кл, 1951, 21.
2. Само ед. Мълния. Буря се изви, гръм удари — и мощният дъб биде повален. Т. Влайков, Съч. III, 147. Спря се [светулката] до едно сухо дърво, ударено от гръм, и се ослуша. А. Каралийчев, ПС I, 136. Тресна гръм, отпра скала в планината / и събори я надолу низ гората. К. Христов, КР, 20. Защо гърмът удари в планината / най-хубавия бор на оня връх? Бл. Димитрова, Л, 40.
3. Разш. Само ед. Силен, оглушителен звук, шум, трясък; грохот. Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 5. Грамадна земна маса се струпва отгоре ми и после ме оглушава страшен гръм. Л. Стоянов, Х, 17. Гърмът пред нас дотолкова се усилва, щото, за да се чуем, ние викаме. — Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда... и Ниагарският водопад! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56.
4. Звук от еднократна стрелба с огнестрелно оръжие; гърмеж, изстрел. Същият турчин дигна пушка и се прицели .. Разнесе се гръм, а след него болезнен вик. К. Петканов, СВ, 216. Като разбудихме веднъж нощта с пушечните гърмове, ний не преставахме да я тревожим с гласовете си. Ал. Константинов, Съч.а I, 257. Цевите се насочиха из гъстака и дружен гръм разбуди околните екове. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 197. Чу се гръм от пушки, / дим изви се в дебрите хайдушки. Ем. Попдимитров, К, 131.
5. Прен. С предл. от. Бурна, спонтанна реакция, обикн. на много хора едновременно, предизвикана от някакви чувства, изразена чрез звук. Манол млъкна и не знаеше какво по-нататък трябваше да каже. Това беше всичко, което тежеше на езика му. Гръм от ръкопляскания се понесе из салона заедно с викове "браво!" Ив. Мартинов, М, 117. Разнесе се гръм от аплодисменти, а трудовашката музика изсвири подходящ военен марш. В. Цонев, ЕВ, 54.
◊ Гръм от ясно небе; гръм посред бял ден. Разг. Нещо съвсем неочаквано, което предизвиква голяма изненада, обикн. неприятна. Не щеш ли, един ден, като изневиделица, му дошло уволнението. Гръм от ясно небе! Чудомир, Избр. пр, 214. — Господин Дечев, бихте ли ми дали дъщеря си за жена? — изрече бързо Райчо. Дечев седна на миндера. — Това е гръм от ясно небе, синко! Чакай да го разбера най-първо. Д. Габе, МГ, 130. Като гръм от ясно небе. Разг. Съвсем неочаквано, изневиделица. Макар че смъртта на Тодора дойде за него като гръм от ясно небе, той я посрещна с рядка твърдост. К. Петканов, БД, 214. Падам / падна като гръм от ясно небе. Разг. Силно изненадвам, поразявам. Янините думи паднаха като гръм от ясно небе. К. Петканов, СВ, 153. И така той [Милан] проспа, доволен и щастлив от живота и съдбата си, докато да арестуват Юрдан. Това арестуване му падна кто гръм от ясно небе. Г. Караславов, Т, 75. Пращам / пратя (хвърлям / хвърля) гръм и мълния срещу (върху) някого или нещо. Книж. Отправям най-остри нападки, хули срещу нещо или срещу някого, обикн. срещу когото съм повел борба. — Първото нещо, което ще напечатим е.. стачният бюлетин. Оттук — продължаваше да сочи той машинката — ще хвърляме гръм и мълнии срещу буржоазията. Г. Караславов, ОХ III, 307.
— Друга (остар. и диал.) форма: гром.
ГРЪМ2, гръмъ̀т, гръма̀, мн. гръ̀мове, след числ. гръ̀ма, м. Диал. Нисък разклонен храст. Ка ишли по пут, нашли йедну голему лубеницу и си мислили.. оти намерили оди камилу яйце, па се сговоре тъгая да лежу йедин по йедин на нега, та да га изведу и да се роди камилче. Па йедън кьопав ка да легне на нега, оно се разтракалело и побегло у йедин гръм. Нар. прик., СбНУ ХIV, 115.