ГРЪМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРЪ̀МВАМ, ‑аш, несв.; гръ̀мна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. гръ̀мнат, св., непрех. 1. Гърмя веднъж или няколко пъти. — Туй си е то. Навред. Едно дърво расте: ще гръмне гръм изведнъж, ще го пречупи. Или ще го глождат червеи отдолу, докато го изсушат. П. Тодоров, Събр. пр II, 305-306. Изведнаж иззад чифлика.. пропукаха пушки. На два-три пъти гръмнаха по няколко пъти. Й. Йовков, ЧКГ, 284. — Кой гръмна вчера в двора ти?.. — Гръмна Кючук Кадри. Искаше да ме удари. — Други казват, че ти си гръмнал. — Аз нямам оръжие, каймакам ефенди. Д. Талев, ПК, 284-285. Тогава Василев си насочи револвера, гръмна, но, види се, не улучи пандурина. А. Страшимиров, ЕД, 92. Доде си Стоян издума, / чифте пищове гръмнаха / и сеймени го фанаха. Нар. пес., СбГЯ, 19.
2. Прен. За оркестър, хор, музика и под. — изведнъж и с голяма сила започвам изпълнение на музикално произведение. Оркес‑
търът гръмна и силни мелодични звукове се разляха из въздуха, листата и сенките. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 116. Изведнъж от ниската дървена естрада отсреща гръмва музика. Св. Минков, ДА, 25. В съседната стая гръмна хор. Силни и приятни мъжки гласове изпълниха къщата и бухнаха навън в нощта. Й. Йовков, Разк. I, 197. // За смях, глас, ръкопляскания и под. — разнасям се изведнъж и с голяма сила, високо. "Кольо, виж бре, Гунка иде.." Гръмваше общ смях. Смееше се и Гунка. Г. Райчев, ЗК, 159. — Ура! Ура! — гръмнаха неудържими гласове. Ст. Дичев, ЗС I, 161. От балкона, от задните редици гръмнаха продължителни ръкопляскания. Кр. Григоров, Р, 223. Гръмва познатата песен и хиляди гласове я подемат, за да я предадат на другите, а тя се носи като лавина над главите на хората. Ив. Мартинов, Пл, 1969, кн. 5, 56.
3. Прен. За помещение, сграда и под. — изведнъж се изпълвам със звук, глас, шум и под. Салонът гръмва от викове и шум. Й. Йовков, ПК, 53. Предложиха да пеят всичките "Македонец жално пее". Колибата гръмна. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 123. Дюкянът гръмна от смях. Пустият му Димитър и шеги знаеше да пуща. К. Петканов, СВ, 82. — Не, вие не знаете какво значи да си актьор... О, вие не знаете що е борба, какво значи победа — когато запалиш душите, когато гръмне залата от аплодисменти, а ти стоиш като каменно изваяние, покланяш им се едвам-едвам. Г. Райчев, Избр. съч. II, 126-127. Когато скъпите гости слязоха от влака, перонът гръмна от бурни ръкопляскания и викове "ура". ОФ, 1950, бр. 1891, 4.
4. Прен. За слава, вест и под. — разпространявам се много бързо и шумно. Юрталана си спомни оня момент, когато той се надвеси над падналото момче и разбра, че го е убил. За малко той се отчая и му се струваше, че светът за него се свърши. Той си мислеше — ще гръмне страшната вест, ще го хванат, ще го разпитват. Г. Караславов, С, 71. А ето че гръмна и новината за започналата вече масовизация!... Ст. Марков, ДБ, 371. И славата на брат ми гръмна като голям фирмописец. Започнаха да му правят поръчки: обущарят, ковачът, бръснарят, кръчмарите. К. Калчев, ПИЖ, 175. Това беше неговата скъпа рожба, стихосбирката "Раздвоение".. С какъв трепет и с какви надежди я разпрати той по редакции и на разни критици! Ето, името му ще гръмне, за него ще заговорят като за една нова звезда... Г. Караславов, Избр. съч. II, 45-46.
5. Прех. Разг. Застрелвам, убивам с огнестрелно оръжие. Изкара [полицаят] револвера си и го насочи към оратора.. — Майчице! — изпищя стрина Лазарица. — Ще оставите ли този звяр да гръмне хубавия човек? А. Каралийчев, НЧ, 51. Дълга парабелова цев опря до корема му [на войника]. — Не мърдай! — изшептя Щерев страшно.. Иначе ей сега ще те гръмна. Д. Ангелов, ЖС, 257. гръмвам се, гръмна се страд. и възвр. от гръмвам в 5 знач. — Братче, ще се убия, не мога вече!... И докато му уловя ръката, гръмна се в сърцето. К. Петканов, В, 170. — Но момъкът продължи: — Лошото е, че околийският се гръмна, пък тоя [аптекарят] му беше приятел и знаеше много работи .. Сега малко трудно ще им разплетем конците. В. Андреев, ПР, 204.
◊ Гръмва ми / гръмне ми главата. Разг. Изпитвам преумора, досада от шум, разправии или много работа. — Аз, другари, съм старши счетоводител и напоследък се преуморих. Цифри, бордера, главни книги.. — гръмна ми главата. В. Цонев, ВН, 1958, бр. 2225, 4. — Цял ден мене ми е гръмнала главата от разправии. П. Тодоров, Събр. пр II, 235.