ГРЪМЛЍВ

ГРЪМЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За глас, звук, шум и под. — който е много силен; мощен. Изправил се пред Желя, той гледаше към Раковски със своите бляскави, възторжени очи и заглушаваше всички с гръмливия си глас. Ст. Дичев, ЗС I, 448. Публиката се разшумя и избухна в гръмлив, неудържим смях. Д. Калфов, Избр. разк., 57. Щърбанов удря по клавишите и малката зала се изпълва с гръмливи, гонещи се един друг звуци. П. Незнакомов, БЧ, 80. Влакът търчеше из нощния мрак със своя обикновен, еднообразен, гръмлив, хаотичен шум. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 9.

2. Който издава силен звук, шум и под. Кракра ловко слезе до потока... Сега бързата гръмлива река, широка пет-шест крачки, разделяше болярина и старейшината. А. Дончев, СВС, 124. Посети гръмливите во‑

допади и се услушва упоен в дивата им мелодия, с която пълнеха планинските самотии. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 9. Пред мен не са нищо те [троянците] криви / .. / Нивга не са те във плодната, войнокърмачката Фтия / опустошавали жетвата! Че между нас се простират / ред планини тъмносенчести, та и морето гръмливо. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 12.

3. Прен. Остар. За реч, фраза и под. — гръмък (във 2 знач.). Затуй ли ме считате образован, защото от време на време изпущам като оракул по някоя гръмлива фраза?.. Аз я открадвам от някоя книжка.. и ловко навождам разговора тъй, щото да намеря случай да блесна със знания. Ал. Константинов, Съч. I, 310. Там [в преизподнята] още отдалеч ечаха гръмливите речи на знахари и стареи, буйни препирни кипяха между учени и мъдреци и някакви сдавени викове се отекваха между звъна на брадви и мечове... П. Тодоров, И I, 49.

4. Прен. Гръмък (в 3 знач.). Между последните се забелязваха граф Игнатиев .. и други лица с гръмливи или известни имена. Ив. Вазов, Съч. ХI, 66. Единственото, за което заслужава / да понесеш мъченията и куршума — / това не е гръмливата фанфарно слава, / а на народа тихата, добрата дума. Бл. Димитрова, Л, 236.

Списък на думите по буква