ГРЪМОВИТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪМОВЍТО. Книж. Нареч. от гръмовит; гръмовно. Той се изправи — разчорлен, страшен, — смачка в разтреперана ръка ръкописа на масата и извика гръмовито: — Кой смее да влиза тук? А. Дончев, СВС, 106. И все приказваше, запънато, високо, като че се кара, смееше се гръмовито. Й. Йовков, АМГ, 17. Най-сетне магарето.. протегнало шия, гръмовито изревало, но от устата му не паднала никаква жълтица. А. Каралийчев, ТР, 108. Реката отдясно ревеше гръмовито. Ив. Вазов, Съч. ХV, 103-104.