ГРЪМО̀ВНИК, мн. няма, м. Епитет на св. Илия, за когото се е вярвало, че праща гърма, гръмотевицата. Народът, като принял християнството, безсъзнателно смесвал новата вяра с езическите поверия, Перуна с гръмовник Илия, Волоса (Влас) с Власия. СбС, 104.